Смятам към този пост да добавям нови неща ежедневно до края намесец юни. След това просто ще започна нов пост които ще се казва “Дългата версия накратко 2013 юли”. Изглежда малко странно това което правя, но за мене това е просто трик да се накарам да пиша по-често. В основата си всичко се свежда до това че не съм достатъчно дисциплиниран.
Политика – интересни времена на живо.
Някви нахвърляни записки имам , и всяко едно от тях трябваше да бъде отделен пост, но не намерих време и затова ще ги изсипя всичките туй на едно място, кратко и сбито.
http://systemoferrors.wordpress.com/2013/06/16/погнусата/ от блогът на Полина Паунова. Авторът е малко наивен, но това не е важно. Искам да коментирам не статията а коментарите към нея. Та през 2013 година, повече от 12 години от управлението на Иван Костов, (според мене най-доброто управление на България за последните 20+ години), се намират някакви хора да го критикуват. Сега, когато хората масово протестират против БСП/ГЕРБ/Атака/ДПС, се намират разбираш ли някакви хора да палят фитила за неща които нямат нищо общо със сегашната реалност. И това не е от вчера, това е от края на 90-те.
“Съвсем случайно” видях поста “Средната класа се намери”
… от блогът на Божидар , http://blog.bozho.net/?p=1170 (които блог също чета от слънце-на-припек) , и съвсем случайно се загледах в коментатите, още преди да прочета поста. И .. О-Боже-Мой , още на пост номер ДВЕ се намери някакъв да критикува СДС. СДС! Представяте ли си! По това време, сега, някой иска да критикува не БСП, не ГЕРБ, не ДПС, не Атака, а СДС?Малко по-надолу, пост номер 12, някакъв разправя как ДСБ целяла дестабилизация на Държавата.
Това е ноннн-н-н стоппп-п-п още от края на 90-те години. Този пост не е на нормален човек които си изразява мнението. Това не е нормален човек които го е грижа за България. И тука е голямият проблем. Хората са прости – особенно Българите. Доказват го на всички избори. Едно правителство имаме което извади България от помиината яма в която я беше завряла БСП, и това е най-оплютото правителство, по-оплюто е от всички останали наглеци, които 12 години вече … Абее #ДАНСwithme до дупка, иначе няма спасение.
Три въпроса
Един въпрос блуждае из мислите ми, и от време на време изкристализира малко по ясно, но въпреки напъните ми – не мога и не мога да го проумея все още. Въпроса е “Кой е виновен за малоумията които се случват на политическата сцена в България – политиците, или тези които ги избират?”
После следват някой логични неща като “Тези който не са гласували – та какви са, и каква е ролята им в процеса, и по-точно отговорни ли са за малоумията които се случват в парламента”
И един малко по-личен въпрос ще си позволя “Що за човек трябва да си за да гласуваш за БСП или за ГЕРБ?”. Тези които гласуват за ДПС предпочитам да ги игнорирам в момента, не защото не ме интересуват, а защото за тях ще пиша по-късно. Тези които гласуват за Атака са просто едни много ама много объркани хора, и не ми се иска да обиждам клоуните но, ПП “Атака” са клоуни, и тези които гласуват за тях са … нещо подобно. Но хората които са гласували за БСП и за ГЕРБ – Що за хора са? Как мислите?
Ииии хвърлям кокалите, иии кокалите казаха че бъдещето на хората с поне малко самосъзнание е “decentralized social networks”. Ако не ви хареса – Кокалите го казаха, аз нямам нищо общo! Ако ви хареса , запознаите се и с Tor.
Още един интересен пост: източник Victor Stoyanov https://www.facebook.com/victor.stoyanov.353/posts/10153030648265565
Слушайте много внимателно думите на хората, които ви говорят от екрана. Дори да са ваши кумири. Дори да имате доверие в интелектуалните им качества. Слушайте всяка дума. Гледайте всеки жест. Следете къде ви води, какво предизвиква във вас. Не се афектирайте от критика, анализирайте я. Ако е правдива – възползвайте се. Но ако откриете и най-малкото съмнение, че този човек се опитва да ви разколебае, да разклати цялостния фундамент на мотивите и действията ви – ВНИМАВАЙТЕ. Този човек има нечисти намерения. Спомнете си колко наши кумири през годините се продадоха и започнаха да ни манипулират. Пиша това, защото усещам как опитните хиени започват да посяват съмнения в протестиращите. Дали е правилно, че протестирам? Дали с протестите си няма да върна една или друга политическа сила? Дали няма да стане по-зле? Дали протестите няма да навредят на икономиката? Не сме ли безотговорни, не дестабилизираме ли държавата? Опитват се да вменяват вина: защо не сме протестирали по-рано, защо имаме определени доходи, защо мислим по определен начин, защо се забавляваме, защо това, защо онова. Не им позволявайте! Не им позволявайте да ни вменяват отговорности, които не са наши. Ние сме тук, защото управляващите са негодни. Не ние сме безотговорни, а те. Ние правим достатъчно – събудихме се от апатията и сме на улицата. Гневът ни е правдив. Може да сме неопитни, може и да правим грешки, можем да не протестираме по най-ефективния начин, но това, което се случва сега е уникален шанс за България. Не трябва да позволяваме да ни разделят и да заглушат гласа ни. Време е да поставим основите на едно истинско гражданско общество. Днешните протести са едно от най-хубавите неща, които са се случвали на изстрадалата ни родина. Да не позволяваме да ни разколебаят и да ни потопят отново в мъглата, в която живеем вече толкова години. Време е да тръгнем напред. Успех на всички. 🙂
Аз искам гласуването за парламент да е задължително. Идеята ми не е много добре оформена но … горе доли е нещо такова:
Задължен си да гласуваш
Ако не гласуваш – след това нямаш право повече да гласуваш.
Ако искаш някога да гласуваш отново, трябва да изискаш Дванадесет (примерно, може и повече да е) членно жури, което да ти изслуша молбата и да отсъди дали найстина си имал уважителна причина да не гласуваш на предишните избори. Всички разноски по това жури са за твоя сметка – тоест за човека който не е гласувал.
Журито трябва да гласува единодушно в твоя полза. Ако има дори един против – оставаш без глас за тези избори.
Имаш право да изискваш подобно жури на следващите избори.
Някаква солена такса по-принцип, отделно от разноските за журито.
Поне двама от членовете на журите трябва да са ти съседи. По-възможност най-близко живеещите.
Как ви се струва идеята? Това е мнооого обща, не добре (все още) обмислена от гледна точка на малките детайли идея.
Вчера гласувахме – парламентарни Избори 2013, във Посолството на Република България, Вашингтон, САЩ. Пътувахме около 2 часа и половина в еднат посока – към Вашингтон, и после обратно към къщи около 5 часа и половина. Аз, Ани, и Стиви (6 месечно бебе). Беше си едно сериозно пътуване. Особенно връщането. Заради дългото и изморително връщане не можахме да си починем, а от умора нещо и не спахме добре. Похарчихме доста пари за пътят – гориво, магистрали, мостове, но това не е важно. И всичкото това за да си дадем 2-та гласа които имаме. Не, не за ГЕРБ нито за БСП, нито за Атака нито за ДПС. Аз винаги съм гласувал за Демократи за Силна България (ДСБ). Ани също.
В същото време, установявам че в България, Сульо и Пульо, дето избирателната секция им е на един … им е до къщата, са предпочели да си стоят в къщи, и да гледат турски сериали, да чоплят семки, и да мислят кого още им е виновен. Те са “над тези неща!”.
А малкото които са гласували са гласували за … за кой? … Не не, тук се въздържам, всеки има право да си прави каквото иска, както казват “сам паднал – сам се ударил”.
Какво по дяволите им става на Българите? И на предишните избори беше така ниска избирателната активност, но сега след зимните протести се надявах че най-накрая тоя народ се е посъбудил, надявах на … изглежда съм се надявал на Чудо.
В цялата история има и положителен момент де. Но за него предпочитам да не пиша сега.
Какво ще направим следващите избори? Пак ще ходим да гласуваме, аз не съм от тея дето казват след мен и потоп. Дано “нещо” се случи в дясното пространство.
Кога ще са следващите избори? Като гледам ще са след 1 година, тоест след следващата зима, и следващите сметки за ток.
Пред Посолството на Република България във Вашингтон.
Утре ще сложа и малко повече снимки. Пътуването беше доста тежко, но все пак беше и малко интересно.
Списък (нещо като) на мини компютърни системи на които съм попадал. Само списък, нищо повече. Аз си взех Raspberry PI , не защото е най-нещо, а защото исках да съм част от мини-революцията която се задава, и която започна с raspberry-pi.
Този пост е работна версия, която най-вероятно ще остане за постоянно.
“Почти случаино”® попаднах на интересен пост за Иронията, интелекта и самоиронията. Ето тук е статията: Двете лица на иронията. Прочетете я, интересна е. Така или иначе в този блог няма нищо интересно за четене. И като прочетете статията, погледнете и този блог Тимур и неговите командоси, той също е интересен, но пък не е за всеки.
Сега след като Световната здравна организация е признала вегетарианството за психично разстроиство, значи всичко е наред, и мога спокоино да си отдъхна и да продължавам смело по вегетарианската пътека. А незнам дали съм споменавал, но имам една мечта – да стана суровоядец! 🙂 Така чеееее който има вяра на Световната Здравна Организация – дааааа внимаваааа-а-а в картинката като сам наблизоооооо-о-о ;-).
Сега сериозно – суровоядец не се става лесно. Аз мисля че не всеки може да стане суровоядец. Аз например най-вероятно никога няма да успея. Но да не се тъпчеш със плътта на някакво умряло същество да се води единственият начин да се наричаш нормален?!? Аз лично виждам голями (не-не по-голями, не-не-не още мнооого по-голями, в магнитуд) бизнес интереси. От една страна на хората които пробутват това което наричат месо(не – не е месо). И от друга страна – на БигФарма. (не – не мога да измисля нищо смешно).
//забележка: никого не агитирам да взима съдбоносни решения за к’вото и да било, просто така се забавлявам
Незнам какво съм си мислил навремето когато съм се очудвал от ниската оценка на Междузвездни Войни – Епизод 1 във IMDB. Наскоро го гледах филма отново (отново, не за първи път!), и е чак странно колко малко ми хареса, и колко малко ме впечатли. От една страна разбирам желанието на Лукас да нагласи правилно историята. Но от друга няма, няма оправдание за Джар Джар Бинкс.
Понякога се чудя и колко ли по-интересен щеше да е филмът ако не беше направен специално да се харесва и на малки деца. Дали е само заради комерсиалната страна на нещата? Защото тези деца като гледат и харесат филма след това ще искат и разни играчки да имат и т.н. с една дума парите около филма неса никак малко.
Спомням си като четох книгите по Star Wars вселената на на Тимъти Зан, че си мислих че всъщност книгите са по-интересни отколкото самите филми. Това определено е така за Епизод I.
Днес ще гледам отново Star Wars Episode II, а утре Episode II да видим дали ще съм разочарован и от тях.
Докато съм на темата да си кажа мнението и че определено Лукас трябваше да избере Леонарди Дикаприо за ролята на младият падуан Анакин Скаиуокър. Hayden Christensen според мене не се справя.
Вчера ме одобриха ме за бетатестер на MechWarrior Online (MWO). Според мене играта все още не е завършена. Първоначалното имаш възможност да избереш робот които да управляваш. Не разбрах обаче как мога да го променям, монтирам или демонтирам нещо по робота. Като избереш робота имаш възможност да се присъединиш към битка, като това става автоматично – не можеш да си избираш на чия страна ще си. Естествено това няма да е така като излезне завършената игра. Самата битка нещо не ме впечатли. Навремето, single player игрите по MechWar които съм играл през 90-те години ми се струваха доста по интересни от това което видях в MWO. Ще пиша отново по-късно като разбера как да си променям конфигурацията на робота който карам. Ето малко картинки:
Днеска беше един мноооого дълъг и напрегнат ден. Недоспиване, местене на всичкият ни багаж, чистене и изхвърляне на 4 годишни боклуци, дълъг път – София -> Дупница -> Пазарджик, истерични хора …, стар товар в лицето на боклуците наречени ненужни вещи, недояждане щото забравих, постоянно бързане, и странна жега. И най-вече багаж – ебаси колко много боклуци сме събрали за 4,5 години. Сега от превъзбуда дори не мога да заспя. Странно нещо е човешкото тяло, навремето в подобна ситуации са оцелявали тези които не са спяли – но сега е точно обратното. Ноо тялото ни от еволюционна гледна точка не е много по-далече от пещерняка. Пещерняка които е оцелял, навремето преди доста хиляди години, и оцеляваики е оставил потомството което сме ние. Както и да е, нещо се отплеснах. Та така – вече официално живеем с Ани в новата ни квартира, която е на 3 метра от вратата на Киро и Ани (и Криси и Мати 🙂 ). Ако имате път към тях се обадете и на нас … дори и да не се познаваме 😉
Ноо до 10 септември сме в Пазарджик, и дотогава смятам да се напия барем 2-3 пъти. (да ползвам думата “барем”, много ме кефи). Най-вероятно утре вечер на един рожден ден, и след това … когато намеря някой в подходящото настроение.
Днес имам рожден ден. Пожелавам си всичко най-хубаво. Пожелавам си да имам сили да свърша всичко което съм планувал да свърша до кря на годината (не е малко). Дано имам и малко късмет – ще ми трябва, или поне ще ме услесни. Освен това да съм жив и здрав, и аз и Ани и всички да сме живи и здрави 🙂
“Всичко се люлее, всичко се клати, скърцане, кликане, тропане” – това ме събуди.
Отварям очи. Понеже зениците ми са разширени, а и в стаята не е непрогледен мрак благодарение на рекламите на отсрещната улица, виждам как щорите на прозореца се клатушкат.
“Люлее се осезаемо, и съвсем ясно хоризонтално” – тоест моите сънени и недоспали сензори отчитат и разбират че това люлеене е хоризонтално. Странно.
“Това е земетресение” – факт, така беше.
“Намираме се на партера, в момента стоим дефакто на земята” – това вече е нещо ново. Това не беше само регистриране на следващият факт. Това беше някаква мисъл която излезна от някъде, зае цялата ми вселена за много малка част от секундата, и след това се разпръсна на всичките и следствия.
“това земетресение е много силно след като се усеща толкова силно тук долу на земята” – мдаам, оказа се че е най-силното което съм преживявал, но тогава все още не го знаех
“ако това земетресение е толкова силно тук, какво ли е на горните етажи?”- започвам да разбирам какво им е било.
“колко годишен е блокът в които живеем? дали е достатъчно здрав” – опаа , само да не зема да се паникьосам
“ако блокът реши да се срути, няма да имаме време да излезнем навънка, така че най добре да отложа паниката за после”
Тука някъде изглежда беше минало достатъчно време за да започна да усещам земетресението “във времето”. Самото земетресение не беше механично и точно отмерено люлеене, ами си имаше някакъв ритъм. Усещаха се вече различни трептения в тръсовете. Или поне така ми се стори на мене.
Появи се мисълта за мащаба на всичко това. Завладява ме ясното разбиране колко много енергия е необходима за това да се случи. Целият град се мести! Това усещане за гигантската енергия обаче беше в мислите ми не във вид на цифри, а на ясното разбиране на мащаба на земните маси които си играеха със София в момента. По това време все още не знаех колко е голямо земетресението, и нямах представа дали са го усетили извън София. Незнам защо, но ми се струваше логично след като е толкова силно земетресението, да е локално, точно под София, и да не са го усетили в другите градове.
“Чуваха се алармите на колите на паркинга. като че ли всички коли едновременно пищяха”
“Блокът в които живея може да падне. Аз нямам никакъв контрол дали това ще се случи или не” – поради някаква причина не се паникьосах. Може би защото не можех да направя каквото и да е. Но това си е една доста неприятна мисъл. Мисля че само хората които тази нощ ги е събудило земетресението могат да ме разберат, както и аз да разбера тях. Останалите – пожелавам ви никога да не изпитате това състояние. Ужасно е. Реалността се стоварва с цялата си сила върху тебе , от простият факт че нищо не можеш да направиш ако сградата в която живееш започне да се срутва. Дали ще умреш мигновенно? Или най-напред ще чуваш как падат етажите над тебе? …
Мисля че всичко написано по-горе се случи в мислите ми, за около една или две секунди.
Надигам се от леглото и зпочвам да говоря на Ани “Ани , спокоино, малко земетресение, еи сега ще свърши, всичко ще е наред.” Или нещо такова. Не помня съвсем точно какво и казвах. Само започнах да я успокоявам. Ани обаче беше смело момиче, изобщо не се беше стреснала. Браво на нея 🙂 Бяхме будни и двамата, и започнахме да си говорим и да се ослушваме.
След като първият голям трус беше отминал, започнаха да излизат всякакви въпроси в съзнанието ми.
“колко годишен е блокът в които живея?
“кога е започнало земетресението?”
“дали съм се събудил веднага след като е започнало?”
“как е Ани, дали е уплашена”
“аз уплашен ли съм? За всеки случаи трябва да се стегна, че да не зема да се паникьосам и да стресна и нея”
“дали да илезнем навънка, може да има още трусове”
“ами ако следващите трусове са по-силни?”
и логичният въпрос: “ако не излезнем сега, и след малко има по-силен трус, които счупи блокът”?
Алармите на колите на паркинга една по една започнаха да спират.
В краина сметка не излезнахме, стояхме си в леглото и си говорихме. По някое време чухме че излизат хора отвън пред блока. По-късно усетихме още един съвсем слаб трус.
По някое време взех телефонът , отворих туитър и написах следното: “Земетресение – аз и ани сме ок.” Ето и линк към самият пост: https://twitter.com/#!/BashNako/status/204726095998763009 Това го написах, защото не знаех дали близките ми от другите градове са усетили земетресението, и реших за всеки случаи да го напиша та ако нещо се случи и не могат да се свържат с мене по телефона да прочетат там.Защото ако си спят в момента, по-добре да не ги будя и да ги шашкам излишно. Впоследствие се оказа добро решение, защото сестра ми е била будна, и се е чудила същото, и прочитаиги поста ми в туитър съм успокоил нея и майка ми.
По някое време в туитър видях следният пост “Сериозно земетресение в Пловдив! Някой с повече инфо?” , линк: https://twitter.com/#!/ispasov/status/204724866648256513 Тука започна да става страшно. Започнах да осъзнавам къде се намира Пловдив, къде София, и ако в Пловдив земетресението е било също толкова силно колкото и в София … . Това означава че не е било локално земетресение точно под София, ами си е било … било си е е едно съвсем сериозно земетресение, с национален машаб. Тука отново ме завладя “разбирането”, онова характерно разбиране за всичката онази земна маса която се люлее, и колко много енергия е необходима за това. Това разбиране няма нищо общо с цифри и думи, то е нещо по-различно. Не е обикновенна мисъл която може да се изрази с думи. Затова и ми е трудно да го опиша.
По късно преброих хората които са написали думата земетресение в twitter, и се оказа че аз съм 89-тия човек които е написал думата земетресение, след самото земетресение.
Спахме още малко, не не дълбоко, по-скоро дрямка.
Исках да опиша само първите няколко секунди от земетресението, а то взех че се отплеснах с разни разяснения. Изглежда съм имал нужда сам за себе си да ги осъзная тези неща, затова и се престарах с толквоа много писания.
По един много хубав случай, бяхма на едно събитие в НДК, и там присъствахме и на световен рекорд, 333 гайди свиреха едновременно. Беше много готино. Гайдарите се поклащаха едно такова , а музиката … хипнотично готина.
Dungeons and Dragons Online, е вече старо, не много известно ММО. Днес си преглеждах записките и установих че за първи път съм играл някакъв 15 дневен тестов период когато е старитрало ММО-то през 2006 година. След това месец май 2009 година си купих играта и поиграх малко. Малко по късно същата година – септември 2009, играта стана Free to Play (f2p). F2P мисля че не е най-точното определение – някаква част от играта е свободна, а останалата е платена. Все пак това не пречи без да се плащат никакви пари по всяко време да пуснеш играта и да поиграеш на някой от свободните приключения.
Когато я направиха безплатна аз си направих нов акаунт, защото със старият имах някакви проблеми с ауторизацията които не исках да “наследя”. Веднъж или два пъти , когато се очертаваха повече свободни дни съм си плащал месечна такса, което ми е позволявало да играя което си искам съдържание от играта,както това което е свободно по всяко време, така и това което може да се закупи.
Към момента , април 2012 г. , Turbine имат някой много изгодни оферти за закупуване на съдържание на играта. Става въпрос за “съдържание”, не за месечна такса. Това съдържание веднъж закупено, след това може да се преиграва кокото си искаш с твоите герои – нови и стари, както и всички приятели които играят заедно с мене те също могат да се възползват от него. Всъщоност да бъда конкретен “съдържанието” се нарича Adventure Packs, и представлява приклюения, които веднъж закупени могат да се играя след това без да са необходими месечни такси.
Та в момента офертите които се поредлагат за DDO са много добри. Почти сигурен съм че в основата е жестоката конкуренция на пазара на ММО-тата. И аз смятам да се възползвам и да закупя няколко от пакетите които предлагат изгодно, които ще ме направят собственик на около 13000 Turbine Points. С тези точки, след това мога да си купувам приключенията които ми харесват, и да ги играя завинаги когато си поискам с които си греои на които и да е от сървърите.
