Upgrade

Наскоро смених хоста на всички сайтове тук. Следващите няколко дни следват някой голями реогранизации и преминаване към wordpress multisite. Странно ще изглежда всичко тук няколко дни , след това малко по малко нещата ще се нормализират. Не че някой го чете този блог , но така е редно да съобщя предварително.

 

Vege Propaganda

Vegetarian, Motherfucker

Do you eat it?

vege-propaganda2

2013 Октомври

Quickly navigate your filesystem from the command-line – Quickly navigate your filesystem from the command-line

Breaking Bad | Flickr – Photo Sharing! – Breaking Bad

 

Само който знае всичко няма да научи нищо ново

“Само който знае всичко няма да научи нищо ново” –Аз.

Прдполагам ще се окаже че някой някъде вече е бил казъл същото или нещо подобно. Но това е мисъл която ми се “пръкна” в главата преди доста време,  и не си спомням да съм я прочел или чул някъде.

За иронията, интелекта и самоиронията

“Почти случаино”® попаднах на интересен пост за Иронията, интелекта и самоиронията. Ето тук е статията: Двете лица на иронията. Прочетете я, интересна е. Така или иначе в този блог няма нищо интересно за четене.  И като прочетете статията, погледнете и този блог Тимур и неговите командоси, той също е интересен, но пък не е за всеки.

 

 

Star Wars traceroute

Star Wars traceroute.

http://beaglenetworks.net/post/42707829171/star-wars-traceroute

Абсолютно безполезно приложение, което обаче ще инсталирам веднага, и обещавам да го ползвам поне 1 седмица.

MechWarrior Online

Вчера ме одобриха ме за бетатестер на MechWarrior Online (MWO). Според мене играта все още не е завършена. Първоначалното имаш възможност да избереш робот които да управляваш. Не разбрах обаче как мога да го променям, монтирам или демонтирам нещо по робота. Като избереш робота имаш възможност да се присъединиш към битка, като това става автоматично – не можеш да си избираш на чия страна ще си. Естествено това няма да е така като излезне завършената игра. Самата битка нещо не ме впечатли. Навремето, single player игрите по MechWar които съм играл през 90-те години ми се струваха доста по интересни от това което видях в MWO. Ще пиша отново по-късно като разбера как да си променям конфигурацията на робота който карам. Ето малко картинки:

 

Snap6 Snap2Snap3

Snap4Snap5 snap0034001

/N.

Квартира, стрес и еволюция и алкохол.

Днеска беше един мноооого дълъг и напрегнат ден. Недоспиване, местене на всичкият ни багаж, чистене и изхвърляне на 4 годишни боклуци, дълъг път – София -> Дупница -> Пазарджик, истерични хора …, стар товар в лицето на боклуците наречени ненужни вещи, недояждане щото забравих, постоянно бързане, и странна жега. И най-вече багаж – ебаси колко много боклуци сме събрали за 4,5 години. Сега от превъзбуда дори не мога да заспя. Странно нещо е човешкото тяло, навремето в подобна ситуации са оцелявали тези които не са спяли – но сега е точно обратното. Ноо тялото ни от еволюционна гледна точка не е много по-далече от пещерняка. Пещерняка които е оцелял, навремето преди доста хиляди години, и оцеляваики е оставил потомството което сме ние. Както и да е, нещо се отплеснах. Та така – вече официално живеем с Ани в новата ни квартира, която е на 3 метра от вратата на Киро и Ани (и Криси и Мати 🙂 ). Ако имате път към тях се обадете и на нас … дори и да не се познаваме 😉

Ноо до 10 септември сме в Пазарджик, и дотогава смятам да се напия барем 2-3 пъти. (да ползвам думата “барем”, много ме кефи). Най-вероятно утре вечер на един рожден ден, и след това … когато намеря някой в подходящото настроение.

 

Рожден Ден

Днес имам рожден ден. Пожелавам си всичко най-хубаво. Пожелавам си да имам сили да свърша всичко което съм планувал да свърша до кря на годината (не е малко). Дано имам и малко късмет – ще ми трябва, или поне ще ме услесни. Освен това да съм жив и здрав, и аз и Ани и всички да сме живи и здрави 🙂

Земетресението

“Всичко се люлее, всичко се клати, скърцане, кликане, тропане” – това ме събуди.

Отварям очи. Понеже зениците ми са разширени, а и в стаята не е непрогледен мрак благодарение на рекламите  на отсрещната улица, виждам как щорите на прозореца се клатушкат.

 “Люлее се осезаемо, и съвсем ясно хоризонтално” – тоест моите сънени и недоспали сензори отчитат и разбират че това люлеене е хоризонтално. Странно.

“Това е земетресение”  – факт, така беше.

“Намираме се на партера, в момента стоим дефакто на земята” – това вече е нещо ново. Това не беше само регистриране на следващият факт. Това беше някаква мисъл която излезна от някъде, зае цялата ми вселена за много малка част от секундата, и след това се разпръсна на всичките и следствия.

“това земетресение е много силно след като се усеща толкова силно тук долу на земята” – мдаам, оказа се че е най-силното което съм преживявал, но тогава все още не го знаех

“ако това земетресение е толкова силно тук, какво ли е на горните етажи?”- започвам да разбирам какво им е било.

“колко годишен е блокът в които живеем? дали е достатъчно здрав” – опаа , само да не зема да се паникьосам

“ако блокът реши да се срути, няма да имаме време да излезнем навънка, така че най добре да отложа паниката за после”

Тука някъде изглежда беше минало достатъчно време за да започна да усещам земетресението “във времето”. Самото земетресение не беше механично и точно отмерено люлеене, ами си имаше някакъв ритъм.  Усещаха се вече различни трептения в тръсовете. Или поне така ми се стори на мене.

Появи се мисълта за мащаба на всичко това. Завладява ме  ясното разбиране колко много енергия е необходима за това да се случи. Целият град се мести! Това усещане за гигантската енергия обаче беше в мислите ми не във вид на цифри, а на ясното разбиране на мащаба на земните маси които си играеха със София в момента.  По това време все още не знаех колко е голямо земетресението, и нямах представа дали са го усетили извън София. Незнам защо, но ми се струваше логично след като е толкова силно земетресението, да е локално, точно под София, и да не са го усетили в другите градове.

“Чуваха се алармите на колите на паркинга. като че ли всички коли едновременно пищяха”

“Блокът в които живея може да падне. Аз нямам никакъв контрол дали това ще се случи или не” – поради някаква причина не се паникьосах. Може би защото не можех да направя каквото и да е. Но това си е една доста неприятна мисъл. Мисля че само хората които тази нощ ги е събудило земетресението могат да ме разберат, както и аз да разбера тях. Останалите – пожелавам ви никога да не изпитате това състояние. Ужасно е. Реалността се стоварва с цялата си сила върху тебе , от простият факт че нищо не можеш да направиш ако сградата в която живееш започне да се срутва. Дали ще умреш мигновенно? Или най-напред ще чуваш как падат етажите над тебе?  …

Мисля че всичко написано по-горе се случи в мислите ми, за около една или две секунди.

Надигам се от леглото и зпочвам да говоря на Ани “Ани , спокоино, малко земетресение, еи сега ще свърши, всичко ще е наред.” Или нещо такова. Не помня съвсем точно какво и казвах. Само започнах да я успокоявам. Ани обаче беше смело момиче, изобщо не се беше стреснала. Браво на нея 🙂 Бяхме будни и двамата, и започнахме да си говорим и да се ослушваме.

След като първият голям трус беше отминал, започнаха да излизат всякакви въпроси в съзнанието ми.

“колко годишен е блокът в които живея?

“кога е започнало земетресението?”

“дали съм се събудил веднага след като е започнало?”

“как е Ани, дали е уплашена”

“аз уплашен ли съм? За всеки случаи трябва да се стегна, че да не зема да се паникьосам и да стресна и нея”

“дали да илезнем навънка, може да има още трусове”

“ами ако следващите трусове са по-силни?”

и логичният въпрос: “ако не излезнем сега,  и след малко има по-силен трус, които счупи блокът”?

Алармите на колите на паркинга една по една започнаха да спират.

В краина сметка не излезнахме, стояхме си в леглото и си говорихме.  По някое време чухме че излизат хора отвън пред блока. По-късно усетихме още един съвсем слаб трус.

По някое време взех телефонът , отворих туитър  и написах следното: “Земетресение – аз и ани сме ок.” Ето и линк към самият пост: https://twitter.com/#!/BashNako/status/204726095998763009 Това го написах, защото не знаех дали близките ми от другите градове са усетили земетресението, и реших за всеки случаи да го напиша та ако нещо се случи и не могат да се свържат с мене по телефона да прочетат там.Защото ако си спят в момента, по-добре да не ги будя и да ги шашкам излишно. Впоследствие се оказа добро решение, защото сестра ми е била будна, и се е чудила същото, и прочитаиги поста ми в туитър съм успокоил нея и майка ми.

По някое време в туитър видях следният пост “Сериозно земетресение в Пловдив! Някой с повече инфо?” , линк: https://twitter.com/#!/ispasov/status/204724866648256513 Тука започна да става страшно. Започнах да осъзнавам къде се намира Пловдив, къде София, и ако в Пловдив земетресението е било също толкова силно колкото и в София … . Това означава че не е било локално земетресение точно под София, ами си е било … било си е е едно съвсем сериозно земетресение, с национален машаб. Тука отново ме завладя “разбирането”,  онова характерно разбиране за всичката онази земна маса която се люлее, и колко много енергия е необходима за това. Това разбиране няма нищо общо с цифри и думи, то е нещо по-различно. Не е обикновенна мисъл която може да се изрази с думи. Затова и ми е трудно да го опиша.

По късно преброих хората които са написали думата земетресение в twitter, и се оказа че аз съм 89-тия човек които е написал думата земетресение, след самото земетресение.

Спахме още малко, не не дълбоко, по-скоро дрямка.

Исках да опиша само първите няколко секунди от земетресението,  а то взех че се отплеснах с разни разяснения. Изглежда съм имал нужда сам за себе си да ги осъзная тези неща, затова и се престарах с толквоа много писания.

Нататъка стана скучно, и няма много за казване.

333 гайди

По един много хубав случай, бяхма на едно събитие в НДК, и там присъствахме и на световен рекорд, 333 гайди свиреха едновременно. Беше много готино. Гайдарите се поклащаха едно такова , а музиката … хипнотично готина.

 

 

Ivy Bridge – интересните линкове

Intel Core i7-3770K Review: A Small Step Up For Ivy Bridge

http://www.tomshardware.com/reviews/ivy-bridge-benchmark-core-i7-3770k,3181.html

 

Всичко за Ivy Bridge – темата в hardwarebg.com

http://hardwarebg.com/forum/showthread.php/206828-Всичко-за-Ivy-Bridge-22nm-процес

 

Why is Ivy Bridge so hot and bothered?

http://techreport.com/discussions.x/22859

 

Ivy Bridge Temperatures – It’s Gettin’ Hot in Here

http://www.overclockers.com/ivy-bridge-temperatures

 

Коментари

Има блогъри (това ли е думата?) които дишат wordpress, хранят се с коментари, пият rss. Ако се напрегна още малко мога да измисля и още някое глупаво сравнение но не там е въпроса. Искам да кажа че аз не съм един от тези хора. Аз се сещам за блога ми 2-3 пъти месечно. Ако веднъж на месец напиша нещо ще е странно. Понякога хората ми пишат коментари в блога или пък директно ми пращат поща, но минава доста време преди аз да го забележа.  Моля да ме извините за което. Само искам да кажа че всяко едно мнение се прочита от мене, рано или късно, и ако не е спам се одобрява за публикуване.

Ожених се.

Тоест аз се ожених, а Ани се омъжи 😉 На 2 март 2012 година.

Нова Публикация

Не мога да разбера защо ми е толкова трудно да пиша тук. Пиша къде ли не, в какви ли не форуми, в tweeter, във facebook, пиша за какво ли не, но поради някаква причина, като седна да напиша в страницата ми нешо смислено , за нещо което се е случило напоследък с мене, и нещо се случва и “запъвам”. Може би е защото искам това което е написано тук да е наистина ценно, и написано перфектно, защото това си е моята страница, и като не намирам време да го напиша перфектно – изобщо не го и пиша. Може и нещо друго да е. При всички случай е краино време да се тествам, и съм се заканил да започна да пиша в блога ми тук поне по 2-3 пъти седмично.  … пък да видим какво ще стане.

Сгодихме се

Сгодихме се с Ани.

Дъжд

Днес голяма част от деня вали дъжд в София. Голям кеф. Без позабравил това чувство, на безгрижие и безпричинно задоволство, което ме обзема обикновенно когато вали. Дано не спира до неделя.

Купихме си велосипеди

Купихме си велосипеди Drag Grand Canyon Comp. Два броя – един за мен, един за Ани.

Благодаря на Стоил и Стефан , които помогнаха с избора.  Първи впечатления – колелото върви МНОГО ЛЕСНО. Харесва ни много и на двамата.

Ще пиша повече тия дни като почнат да ме болят краката. Сега отиваме в Пазарджик, до края на седмицата сме там, и ще караме много.

 

Политически тест

Направих си политическият тест на okcupid. Мисля че тестът е доста точен, или поне аз смятам че мене ме изтества правилно – резултатът беше че съм демократ.

Ето и резултатите:

 

 

Една забележка, ако някои си прави теста, трябва да  отговаря все едно е американец, тоест има въпроси които са зададени по начин който е като че ли Американец пита друг Американец.

 

Малко обяснения защо се намирам точно там на скалата:

– имаше въпрос дали е допустимо една корпорация която измисли лекарство за рака, да го продава на каквато си иска цена (разбираи невъзможно голяма), отговорих категорично не – това ме праща по надолу на скалата.

– освен това, наистина смятам , че не всички хора трябва да имат правото да гласуват – това ме праща по в ляво на скалата.

Тестване бързодействието на Mysql с xfs & ext3 фаилови системи

Теста: nako@fasa:~$ mysqlslap –auto-generate-sql –concurrency=100 –iterations=5 –number-of-queries=10000

 

Резултта, при различни фаилови системи.

FS Average number of seconds to run all queries: Minimum number of seconds to run all queries: Maximum number of seconds to run all queries
XFS 21.936 21.619 22.190
EXT3 20.561 20.458 20.611

Изглежда ми като че ext3 да е с около 5 процента по бърза от XFS.

Debian GNU/Linux 6.0, mysql-server Version: 5.1.49-3, фаиловите системи монтири “както са”, тоест без каквито и да са настроики.